Петко Славейков
Не сме народ
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875
Зад лаконичното название на тази, от друга страна крайно екзотична и изтънчена напитка, се крие полиетиленов етикет, над който се извисява логотипът на небезизвестната марка ARO. Зад етикета пък се крие бутилката, в която всеки от вас, след извършването на ръчна въртелива манипулация над капачката в посока, противоположна на часовниковата стрелка, ще открие прозрачно-газирана течност с непрекалено жълтеникав оттенък и неповторим вкус. Ако, обаче, разклатите агресивно бутилката преди отварянето й, резултатът ще бъде апокалиптичен за вас и околията. По този повод днес чистих пода на кухнята. Иначе поради липса на конкуренция на пазара, аз ставам върл почитател на този "натурално-идентичен" продукт. Макчо пък вече започна редовно да яде по чинийка кондензирано мляко, така че гордо мога да заключа, че еволюцията при хранителните вкусове у нас е ако не глобална, то поне в период на експанзия.
Някъде там, в далечината се чува глухо ръмжене. И не, това не е локомотивът, който профуча преди малко. По-скоро прилича на тътена на подводница, правеща отчаяни опити да се откъсне от морското дъно.
Още няколкостотин метра напред по релсата и пред нас се открива могъщата и напоена с фенол гледка към Лукойл-Нефтохим. Има и слънчогледи!
А сега дишайте дълбоко и се опитайте да преброите комините, които се издигат над хоризонта. От тук аз виждам поне 20-30. Не ми завиждайте, че бях толкова близо до тях. Така или иначе довечера вятърът ще докара всичко над града. Само не забравяйте да си отворите прозорците!
Още няколкостотин метра напред по релсата и пред нас се открива могъщата и напоена с фенол гледка към Лукойл-Нефтохим. Има и слънчогледи!
А сега дишайте дълбоко и се опитайте да преброите комините, които се издигат над хоризонта. От тук аз виждам поне 20-30. Не ми завиждайте, че бях толкова близо до тях. Така или иначе довечера вятърът ще докара всичко над града. Само не забравяйте да си отворите прозорците!
"А за всички, които все още ни гледат:
ПРОДЪЛЖАВАМЕ!
ПРОДЪЛЖАВАМЕ!"
Поздрав с The road goes on на ToTo и ако има забележки по новия дизайн, пишете. Аз през това време ще генерирам глупости за блога.
ПРОДЪЛЖАВАМЕ!
ПРОДЪЛЖАВАМЕ!"
Поздрав с The road goes on на ToTo и ако има забележки по новия дизайн, пишете. Аз през това време ще генерирам глупости за блога.
I am one of seven brothers.
Five of us must leave and start again.
In this land of Saints and Martyrs,
Tears of sadness hide within the rain.
So fare thee well, Remember me...
Sail from the Harbour of Tearss
I can hear my father calling
'Godspeed, my son,
wherever you may go'
He looked so small
down on the quayside.
A man I guess
I'll never really know.
Goodbye, lad... I'll miss you,
though I don't show it.
I am a farmer of the land,
I'm not a man of words.
Forgive me my failing,
you never knew me.
Godspeed wherever you may go...
So fare thee well,
Remember me...
Sail from the Harbour of Tears
Five of us must leave and start again.
In this land of Saints and Martyrs,
Tears of sadness hide within the rain.
So fare thee well, Remember me...
Sail from the Harbour of Tearss
I can hear my father calling
'Godspeed, my son,
wherever you may go'
He looked so small
down on the quayside.
A man I guess
I'll never really know.
Goodbye, lad... I'll miss you,
though I don't show it.
I am a farmer of the land,
I'm not a man of words.
Forgive me my failing,
you never knew me.
Godspeed wherever you may go...
So fare thee well,
Remember me...
Sail from the Harbour of Tears
