Някъде там, в далечината се чува глухо ръмжене. И не, това не е локомотивът, който профуча преди малко. По-скоро прилича на тътена на подводница, правеща отчаяни опити да се откъсне от морското дъно.
Още няколкостотин метра напред по релсата и пред нас се открива могъщата и напоена с фенол гледка към Лукойл-Нефтохим. Има и слънчогледи!
А сега дишайте дълбоко и се опитайте да преброите комините, които се издигат над хоризонта. От тук аз виждам поне 20-30. Не ми завиждайте, че бях толкова близо до тях. Така или иначе довечера вятърът ще докара всичко над града. Само не забравяйте да си отворите прозорците!
Още няколкостотин метра напред по релсата и пред нас се открива могъщата и напоена с фенол гледка към Лукойл-Нефтохим. Има и слънчогледи!
А сега дишайте дълбоко и се опитайте да преброите комините, които се издигат над хоризонта. От тук аз виждам поне 20-30. Не ми завиждайте, че бях толкова близо до тях. Така или иначе довечера вятърът ще докара всичко над града. Само не забравяйте да си отворите прозорците!
0 Responses to “Phenolic”
Post a CommentLinks to this post
Create a Link