Proxima parada - Conogosto - final del trayecto.

Онзи ден, в метрото, се качиха майка с 3 деца - 2 момченца и е едно момиченце. Едното момченце започна да се набира на ръкохватките (дето ги слагат на тавана на автобусите за да не се пречукаш ако шофьора набие спирачки).

- Браво, браво още можеш! - каза майка му гордо, докато го гледаше.

Другото момченце чоплеше слънчоглед с големината на тиквени семки, но два пъти по-гръмко. Накрая те двамата се позиционираха отдясно на мен, а отсреща седнаха майката и дъщерята. Дойде спирка "Буенос Айрес", майката ги информира за това.

- Уааа в Буенос Айрес смеееее - каза едното момченце.

Последва отново удоволетворената майчина физиономия, която за съжаление останалите пътници не споделиха. Аз се преместих, въпреки че бях със запушен нос. Майката продължи да им чете имената на спирките, а те повтаряха след нея с усмивка и някой друга шлюпчица от семка на уста. Следващата спирка,обаче едното момченце я прочете само - "Сиерра де Гуадалюпе".

- Я-я-я ама ти можеш да четеш! - отреагира същисано сестричката.

- Ааа не, тая я знам на изуст! - успкои я братчето й.

Накрая дойде и тяхната "Вийя де Вайекас". Излязоха и само купчинката от семки продължи да напомня за техния кратък, но паметеб престой в този вагон.

"Децата" бяха на по 24-25 години, майката я смятайте вие.