Ден първи:
След дълги размисли и титанически усилия АЗ РЕШИХ да спра своя интернет. Длъжен съм да спомена, естествено и заслугите на моите учители по математика, испански, литература, история...абе на моите учители като цяло. Та нали именно те бяха хората, които подшушнаха на родителите ми тази брилянтна идея. Да, аз спирам своя интернет! И това ще стане точно днес, но не защото имам толкова силна воля, ами просто защото днес е 1-во число и трябва да плащам таксата. Е, аз просто няма да я платя. По-лесно е, а и донякъде по-приятно. Даже звучи по-хубаво: “Аз няма да платя таксата”, а не “Аз си спирам инернета”. Ето и една кратка хронника на събитията през този паметен ден:
11.:30 За да докажа колко силна воля имам, не, не! За да подчертая за сетен път своята уникална воля аз ще извадя кабела за интернет от компютъра още преди да са ме изключили от фирмата! ...Време е да се сбогувам с приятелите си от чата!
11:30 – 12:30 СБОГУВАНЕ В ЧАТА
12:30 хм...дали няма някой он-лайн и в АЙ СИ КЮ? Аааа, има, как да няма...
12:30 – 13:30 СБОГУВАНЕ - АЙ СИ КЮ
13:30 – 14:30 оказа се, че и в ЕМ ЕС ЕНА имало народ...
14:30 викат ме за обяд, добре де, дърпам кабела, нали така и така няма да съм на компютъра... Ей, ама то не било никак трудно! Гордея се със себе си. И родителите ми се гордеят с мен. С парите за таксата за интернет ще ми купят сборник по математика!
18:00 Вкарах обратно кабела в компютъра. От чисто любопитство дали вече са ме изключили от офиса. Изключили са ме. Е, поне опитах. Работата е сериозна.
Ден втори:
Събуждам се, толкова е тихо. Навън се чуват само веселите песни на птичките. ПТИЧКИ???!!! А къде е веселото бръмчене на венитлатора на захранването? А на вентилатора на процесора? А ритмичното ръмжене на хард диска? Няма го. Нима вчера съм изгасил компютъра?
Разтърсен и потресен от този все пак неуспорим факт, аз бързо-бързо ставам от леглото и включвам Машината. Може пък и да имам интернет! Може би всичко това, което стана вчера е било просто сън, а през нощта е спрял тока и затова се е изключил компютъра... Светли чувства напират в душата ми докато чакам експлорер-а да зареди абевето...
Но уви. Така мечтаният кошмар се оказва суровата действителност. Аз наиситна съм спрял нета. Връщам се в леглото. Може пък да сънувам,че съм он лайн...
По обяд у нас се обадиха от Диджиком. Ето нашият кратък, но съдържателен разговор:
- Добър ден, от фирма Диджиком се обаждаме относно таксата за интернета.
- Имате грешка!
Какво да им кажа?... Телефонът позвъня още малко, но след като слушалката така и не срещна ръката ми, той се отказа. А как хубаво си приказвахме с чичо Митко на времето... Май ще трябва да поуча.
Ден трети:
Днес си пуснах щорите, за да не чувам нищо...
Comments