За втори ден си изкарвам страхотно по пътя м/у Бургас и Сарафово. А като се замисля нямам нищо повече от това, което имах през лятото. Пак съм си сам, ако не и повече. Може би някоя друга гънка? Все пак разлика има. Обикалям, снимам животинки, карам колело, махам на хората, казвам им добър ден, те ми отговарят. И това ме прави щастлив. Е не е нищо, но на мен ми стига, за да ме накара да се усмихна. Днес се запознах с един машинист от теснолинейката на солниците. Говореше ми на Вие. Казах му, че ще изкарам снимката, която му направих и ще му я дам.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
ЗАЩОТО:
Човекът няма досътп до компютър за да му я изпратя по имейл. Аз прекарвам средно по 3 часа дневно пред монитора. Той е машинист в солниците, но след смяната ходи и върши други неща допълнително. Аз съм студент в Испания, плащат родителите ми. Той едва ли получава повече от 200 лв. месечно. За моето съществуване отиват с пъти повече...
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Много тъпо, нали? Е, поне ще му изкарам тази снимка. Странното е, че не си обяснявам как с такива хорица като него, аз се чувствам много по-близък, от колкото с другите ми "връстници". Ама това е то - да си извън сайдера, както казваха в "Улицата". Излиза, обаче, че извън сайдера гледката е по-красива и по-човешка.
Нима купищата маси, обединени от Модерните си мисли и идеали са тръгнали по грешен път? Неее, едва ли. По-скоро аз пак се оправдавам...
Ето ви и един Бургаски Залез.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
ЗАЩОТО:
Човекът няма досътп до компютър за да му я изпратя по имейл. Аз прекарвам средно по 3 часа дневно пред монитора. Той е машинист в солниците, но след смяната ходи и върши други неща допълнително. Аз съм студент в Испания, плащат родителите ми. Той едва ли получава повече от 200 лв. месечно. За моето съществуване отиват с пъти повече...
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Много тъпо, нали? Е, поне ще му изкарам тази снимка. Странното е, че не си обяснявам как с такива хорица като него, аз се чувствам много по-близък, от колкото с другите ми "връстници". Ама това е то - да си извън сайдера, както казваха в "Улицата". Излиза, обаче, че извън сайдера гледката е по-красива и по-човешка.
Нима купищата маси, обединени от Модерните си мисли и идеали са тръгнали по грешен път? Неее, едва ли. По-скоро аз пак се оправдавам...
Ето ви и един Бургаски Залез.
сцуккабляНАХ